Това чудо на техниката ни предоставя температурен комфорт. Как работи? Нека за пример вземем хладилника, защото принципът на действие е един и същ. Целта е да се пренесе топлинна енергия. При хладилника топлина се отнема от вътрешността и се отдава в стаята. За това радиатора, който е отзад на хладилника е топъл. При климатика в режим на охлаждане процеса е подобен, но вместо топлината да остава в помещението се отделя на вън. Климатикът използва спезиалнен газ с ниска темпвература на изпарение, за да охлажда. Компресорът сгъстява охладен газ, което води до нагряването му. Както знаем, газовете при сгъстяване се загряват, а при разширяване изстиват. Горещияят газ преминава през радиатор, за да отдаде топлинната енергия и в процеса на изстиване газът кондензира в течност. Течността преминава през разширителна клапа и се изпарява, а в процеса на изпаряване изстива още повече. Получава се много студен газ. Този вече студен газ преминава през радиатор и поглъща топлина т.е. охлажда въздуха в помещението. В този газ, който циркулира има и малко масло което смазва компресора. За да затопля климатика, най-просто казано, цикълът се обръща. По време на охлаждане, влагата във въздуха се кондензира и се образува вода. Тази вода се отвежда от климатика през тръба или се събира в нещо като казанче. Затова климатика на съседа над Вас капе.

Прозоречни климатици
До преди няколко години това беше най-разпространения тип климатик. Простите модели могат само да охлаждат, по-скъпите имат режим на охлаждане и режим на топло и дистанционно управление. Основния недостатък на тези машини е повишения им шум при работа и необходимостта от просвет в прозореца колкото е размера на корпуса . Преимущества : ниска цена и простота на монтажа, неизискваща специални инструменти.

Мобилен тип
Това е единствения тип, които се установява като обикновен електродомакински уред. Съществен недостатък на този тип е, че трябва да се монтира въздуховод за горещия въздух навън, най-често през отворен прозорец или през специално направен за целта отвор в стената. Не на последно място стои високата му цена, съпоставима с тази на сплит системите.

Сплит
Има две тела - вътрешно и външно, съединени с кабели и медни тръби, по които тече работния газ. Тази конструкция позволява шумната част, компресора да бъде изнесена извън помещението. Вътрешното тяло може да се монтира на произволно място в офиса или в апартамента. Всички сплитове са с дистанционно управление и дисплей, може да се задава температура на помещението с точност до 1-2 градуса. Имат таймер и различни автоматични режими на работа, регулиране въздушния поток, няколко скорости на вентилатора, прахоулавящи филтри и др. Недостатък е изискването на квалифициран монтажен екип, който реализира монтажа и въведе в експлоатация новия климатик и който да прави периодична профилактика.

Мултисплит системи
Явяват се като разновидност на простия сплит. На едно външно тяло се включват две или повече вътрешни тела. При това вътрешните тела могат да бъдат както различни мощности така и различни типове. Но е спорно преимуществото на този тип системи, защото те изискват доста по скъп монтаж, тръбните пътища са по-дълги и поняккога във вътрешността на помещенията, освен това три отказ на външно тяло, спира цялата система, всички вътрешни тела. Богатия набор от различни типове вътрешни тела е преимущество на сплит и мултисплит системите: стенни, канални, касетни, подтаванни и колонни:

    Стенният кондиционер е най-разпространен и най-достъпен като цена.Има мощност от 2 до 7 кВт и е подходящ за помещения до 70-80 кв.м. вътрешното тяло се разполага под тавана на стената над прозореца а външното тяло – под перваза на прозореца. Такова разположение е оптимално и рядко пъти тръбния път надхвърля 4 м.
    Каналния кондиционер обикновено се монтира там където има окачени тавани и разпределението на хладния въздух става по термоизолирани въздуховоди, скрити изцяло над тавана. Благодарение на това може да охлажда няколко помещения. Мощността е 12-252 кВ и спокойно може да охлажда 5-6 стаена апартамент. Голямо преимущество е възможността за вентилация на помещенията.
    Касетен тип. И при него е необходим окачен таван. Разпределението на въздуха става във вътрешното тяло което е със стандартен размер на панела 60 на 60 см и обикновено има колектори в четирите посоки, което осигурява по-равномерно и по-бързо охлаждане на целия обем на големи помещения с помощта на няколко малки по мощност климатика, а не с един голям канален.
    Подтаванен тип. Ако помещението няма окачен таван и не е възможно да се монтират въздуховоди се предлагат подтавнен климатик. Вътрешното му тяло е с малка височина ( 15 – 25 см) и се монтира непосредствено на тавана, потокът на въздуха се контролира в четирите посоки и се използва за охлаждане на помещения със сложна форма без окачен таван.
    Колонен климатик Това са кондиционери с голяма мощност за места където трябва голямо студопроизводство и няма изискан интериор. По размер прилича на един хладилник и създават доста силен напор на въздуха. Не се препоръчва да има хора в непосредствена близост.

Мощността на климатика се избира на основата на изчисления а не според нашето желание, компромис с цел спестяване на пари при покупката е допустим в рамките до 10% но бъдете сигурни, че няма да имате пълна функционалност, точно когато ви е най-нужна и рано или късно разликата в цената ще я покриете като увеличена сметка за ток. Купувайки климатик вие ще можете да се отоплявате през есенно пролетния сезон, реализирайки икономия от около 65%, но Вие не си решавате въпроса с отоплението за зимата, или не при същата енергийна ефективност. Понеже при климатиците няма възможност за вентилация, се налага или да имате такава или периодически да проветрявате помещенията, отваряйки прозорците. Потребителските функции на 90% от климатиците са еднакви, критерии по които те се различават са : надеждност, прецизен контрол на процесите, защити от неблагоприятни режими или условия на работа и ниски нива на шума на работа. Евтините климатици имат ограничения относно температурата на околната среда, които все пак не играят решаваща роля в режим на охлаждане, стига да не изисквате от тях постигането на температури разлики повече от 20 градуса. Ако се налага тръбният път между вътрешното и външното тяло да е по-дълъг от 7 метра, се препоръчва да купите марков климатик, които макар и по-скъп ще ви служи доста по-дълго време без проблеми.

Разстоянието между телата на климатика има значение, както за стойността на монтажа, така и за надеждността и продължителността на живот на сплит-системата. Това разстояние за битовите системи е обикновено между 3- 5 метра. По принцип може да достигне и до 15 метра, но трябва да се има предвид, че по този начин пада мощността на компресора и се увеличава натоварването му. За това при по-дълги трасета се избират други типове полупромишлени и промишлени системи.

Правилно подбрания по мощност за дадено помещение климатик е в състояние да поддържа комфорт в диапазона 18 – 28 градуса. Но температурата на околната среда оказва огромно влияние. За режим на охлаждане долната граница за нормална работа е между –5 и 18 градуса за различните модели, а горната граница е до 43 градуса. В режим на топло долната граница е от –5 до 5 градуса а горната температурна граница е 21 гардуса. Разликите за различните модели в долната температурна граница е в това че се монтират различни датчици и по-сложни схеми за управление режима на работа на компресора. Работния диапазон се указва от производителите в техническата спецификация. Не се препоръчва работата на климатика при по-ниски температури от пределно допустимите защото радиатора на вътрешното тяло може да се заскрежи и да започне да капе вода. Освен това свойствата на фреона и на маслата смазващи компресора се изменят, което чувствително намалява живота му. Съществуват и климатици предназначени за работа при зимни условия до –15 градуса. При тях са монтирани допълнителни устройства за подгряване на дренажната система и картера на компресора, но е нужно да се подчертае, че при ниски температури, под –15 градуса рязко пада коефицента на полезно действие (кпд) и е по добре да се използват нагревателни уреди от колкото климатика. Използването на топло е най-ефективно през пролетно-есенния сезон, когато централното отопление още не е пуснато.

Ако климатика ви е в спалнята или под прозореца на нервни съседи то ще се замислите непременно за това, колко шумен е той. За повечето битови кондиционери нивото на шума от вътрешното тяло е в диапазона 26-36 dB, а на външното тяло е от 38 до 56 dB, което не по-високо ниво на шума съответно в едно офисно помещение или фоновия шум на улицата. Когато имате изисквания за ниско ниви на шума, трябва да имате предвид, че климатиците имат няколко режима на работа, не можете да контролирате шума от протичащия през вентилатора въздух. Ако все пак желаете да сте наясно, още преди покупката си, посетете фирми и поискайте да Ви направят демонстрация на различни модели. Нещо важно: все пак много лесно се свиква с монотонния шум от вентилатора , напомнящ тих ветрец. За външното тяло: когато пуснете климатика Вие винаги затваряте прозореца и няма да чувате климатика от вън. Но не така седи въпроса с вашите съседи, които нямат климатик и са си отворили прозорците особено нощем.

Като всяко топлокръвно живо същество човекът има сравнително постоянна телесна температура (около 37 оС), която организмът успява да поддържа в известни граници при промяна на външните условия. Същевременно човешкото тяло непрекъснато отделя топлина и влага в околното пространство. При по-високи температури то се самоохлажда чрез обилно изпотяване, при което от него се отнема „топлина на изпарение“. При по-ниски температури организмът се стреми да произведе повече енергия чрез активиране на обменните процеси в него, но тези възможности също са доста ограничени. Количеството на отделената от тялото топлина зависи и от неговото състояние. То е най-малко по време на сън и достига своя максимум при усилена физическа дейност.
Освен това усещането за топло и студено е сравнително индивидуално, зависи от здравословното състояние в момента, закаляването на организма, включително и от пола. Известно е например, че жените са по-чувствителни към ниските температури и предпочитат по-затоплени стаи.
Благоразположението на хората зависи и от редица външни фактори, сред които с най-голямо влияние са температурата на околните предмети и най-вече повърхностната температура на вътрешните стени, прозорци, на пода и тавана. От значение са също така относителната влажност на въздуха и наличието на въздушно течение. Последните два фактора са съществени при избора на автономни климатични инсталации и разположението на вътрешното тяло в помещението, защото в най-често използваните варианти влажността практически не се регулира, а и усещането за течение в близост до тялото не винаги се възприема като приятно.
В обобщение на всичко казано дотук е въведено понятието „зона на топлинен комфорт“, която обхваща границите на температурата и относителната влажност на въздуха, при които човек се чувства оптимално – фактори, които се отразяват и върху работоспособността и настроението на човека въобще.
Зоната на „топлинен комфорт“ лежи в границите 18-23оС, а относителната влажност е в границите 40-65%. Средно облечен човек, занимаващ се с лека физическа дейност, се чувства оптимално при температура около 19оС,а над 25оС и относителна влажност, по-висока от 65%, физиологичните дейности, включително и кръвообращението, вече се затрудняват. Вече стана дума, че усещането за топлинен комфорт силно зависи от повърхностната температура на околните стени. Причината за това е усиленото топлинно излъчване от топлото човешко тяло към стените. Колкото температурната разлика помежду им е по-голяма, толкова топлообменът ще бъде по-силен. В резултат на това човек получава неприятно усещане за хлад – като че ли стените „изпиват“ топлината му.
То може да се компенсира чрез повишаване на температурата на въздуха в помещението и произтичащите от това допълнителни енергийни, т.е. парични, разходи.
Темата за повърхностната температура на стените, подовете и тавана не е тема на тази статия и затова ще споменем само, че нейната величина зависи от топлинната изолация на строителната конструкция. При слаба или липсваща топлоизолация на външните стени, повърхностната им температура (откъм помещенията) през зимата спада под 15оС, което изисква повишаване на температурата на въздуха с 2-3оС. Само маркираме и другия крайно неблагоприятен ефект, породен от ниската повърхностна температура на стените – тяхното оросяване, т.е. кондензацията на съдържащите се във въздуха водни пари. Резултатът е влажни стени, потъмнели от мухъл и плесени.
Този ефект е познат на обитателите на крайните жилища в панелните блокообиталища. Мнозина мислят, че причината е в проникване на влага през недобре уплътнените фуги между панелите, а истинският виновник им убягва – наличието на открита бетонна и недобре топлоизолирана външна стена – калкан.
При добре изолирана стена разликата между повърхностната й температура и температурата на въздуха в помещението не бива да надхвърля 2-3оС. Направените за топлоизолация инвестиции сравнително бързо ще се изплатят, защото ще се компенсират от понижената температура на въздуха в помещенията. Според някои източници снижение с 1оС на тази температура води до икономия на енергия с около 6%. Оттук се получават и икономиите, изплащащи направените разходи за подмяна на старата дограма с модерни и качествени прозорци, с двойни или тройни (по-рядко) стъклопакети.
Влияние върху усещането за благоразположение, т.е. за топлинен комфорт, оказва и интензивността на циркулиращия в помещението въздух. Приема се, че „течение“ възниква при скорост на въздуха 0,1 m/s. Според други автори осезаемата скорост на въздуха е 0,25 m/s при температури 20-22оС. Това е също фактор, който трябва да се има предвид при избора на мястото за монтиране на вътрешното тяло на климатика, както и мотив в полза на предимството на системите за централно климатизиране, най-вече при по-големи, обществени сгради.

Повечето климатици са с капацитет измерен в Британски Топлинни Единици (BTU). По точно 1 BTU е количеството топлина необходимо, за да се повиши температурата на един pound (0.45 kg) вода с един градус Фаренхайт (0.56 градуса Целзии). 1 BTU е равно на 1,055 джаула. EER (energy efficiency rating - коефициент на енергийна ефективност) е равен на съотношението отдадена мощност в BTU към консумирана мощност в W(ват) Например, ако климатик 10000BTU консумира 1200W, неговия EER е 8.3 (10000BTU/1200W). Очевидно стремежа на производителите е колкото се може по-висок EER, но обикновено това води и до висока цена. Имайте в предвид, че за охлаждане може да ползвате единствено климатична система, а за затопляне и печки с реотани, калорифери и други уреди. Само че климатична система, която затопля с мощност 3000W, консумира 1000W, т.е. харчи 3 пъти по-малко електричество от конвенционалния нагревател (приблизително).